Знаци че те харесва (и кога да се откажеш)

Най-сигурните знаци че те харесва са сигналите за вложено усилие: връщат ти въпроси, пишат горе-долу колкото теб, смеят се и предлагат планове. Когато усилията спаднат и получаваш меки отговори като „хаха, може би“, най-доброто, което можеш да направиш, е да се оттеглиш с достойнство.

Основни изводи

• Хората не ги бива да познават дали някой флиртува и са склонни да проектират собствените си чувства (Ranganath et al.).
• Чети усилията, не думите: върнати въпроси, дължина на отговора, смях, кой започва разговора и кой предлага планове.
• „Хаха, може би“, „звучи супер!“ без насрещно предложение, както и все по-бавните отговори, обикновено означават „не“.
• Приеми първото „не“ с едно леко изречение и си тръгни. Това достойнство е привлекателно и е границата, която никога не бива да прекрачваш.
• Хората също така подценяват колко много са харесани от другите, така че гледай фактите, а не притесненията си.

Защо интуицията ти е лош съдник

Ако някога си бил сигурен, че някой флиртува с теб, а не е било така (или обратното), не си сам. Изследователи от Станфорд (Ranganath, Jurafsky и McFarland) записват около хиляда четириминутни бързи срещи и питат хората дали те самите и партньорът им са флиртували. Компютърен модел, обучен върху разговорите, засича намеренията за флирт по-добре от самите участници. Основната грешка на хората: те проектират собственото си поведение върху другия. Ако те са флиртували, предполагат, че и човекът отсреща го прави.

Има и второ изкривяване в обратната посока. В проучвания на „пропастта в харесването“ (Boothby et al., 2018), хората системно подценяват колко много са се харесали на събеседника си. Така че притеснените хора не забелязват интереса, а развълнуваните си го въобразяват. И в двата случая чувствата ти са лош измервателен уред.

Решението е да гледаш какво реално прави другият човек.

Сигнали за усилие, които означават „продължавай“

Мисли за интереса като за усилие. Човек, който е въвлечен в разговора, инвестира в него:

• Връщат ти въпроси, особено уточняващи за това, което си казал.
• Отговорите им са горе-долу колкото твоите или по-дълги.
• Смеят се или влизат в тона на шегите ти и добавят свои.
• Връщат се към неща, които си споменал по-рано.
• Започват разговори понякога, а не само отговарят.
• Предлагат неща: място, ден, „този бар много ще ти хареса“.
• На живо: обръщат се към теб, стоят близо, продължават да говорят, дори когато имат лесен изход от ситуацията.

Нито едно от тези не е доказателство само по себе си. Хората са заети, срамежливи или просто не обичат да пишат. Но комбинация от няколко, в рамките на няколко съобщения, е доста добър знак.

Меките откази и как да ги разпознаеш

Реалните хора рядко казват твърдо „не“. Изследванията на разговорите описват как обикновено изглеждат отказите: забавени, омекотени, с благодарност и причина, понякога с неясно „може би друг път“. Тази учтивост е мила, но също така прави отказите лесни за пропускане.

Чести меки откази:

хаха, може би някой път!

Звучи супер! Този месец обаче е лудница.

хаха / lol

В момента съм доста зает/а с работа.

Това, което превръща „може би“ в истинско „може би“, е насрещното предложение. Сравни:

Мек отказ: „Ох, звучи супер, но тази седмица ми е лудница!“

Истинско може би: „Тази седмица ми е лудница, но съм свободен/на в неделя следобед?“

Първото затваря вратата учтиво. Второто отваря друга. Ако няма насрещно предложение, приеми го като „не“ и в повечето случаи ще си прав.

На живо меките откази изглеждат като кратки отговори, липса на върнати въпроси, леко извъртане настрани, поглеждане към телефона или приятелите, или реплики като „Трябва да се връщам при компанията си“ или „Имам си приятел/ка“. Всяко от тези означава да отстъпиш.

Как да се оттеглиш с достойнство

Когато получиш „не“, „може би“ без насрещно предложение или мълчание, приеми го от първия път, с едно леко изречение, и си тръгни:

Всичко е точно, приятна вечер.

Няма проблем. Успех с изпита!

Разбирам. Беше ми приятно да си поговорим.

Какво да НЕ правиш:

• Да питаш отново „само още веднъж, мило“.
• Да обясняваш защо всъщност би било много забавно.
• Да пращаш трето съобщение след две останали без отговор.
• Да вменяваш вина: „Еха, окей, мислех, че се получава нещо между нас.“

Натискът никога не е чаровен. Достойнството, от друга страна, оставя добро впечатление и понякога точно то кара човека да се върне по-късно сам. Но не разчитай на това; оттегли се, защото така е редно, а не като тактика.

Когато не е „не“, а просто спад

Понякога чатът затихва, защото животът се случва. Един кратък отговор не е присъда. Ако предишният разговор е бил топъл и човекът просто е замлъкнал за ден, едно леко съобщение, на което се отговаря лесно, е напълно окей:

Окей, трябва ми експертно мнение: ананасът върху пицата престъпление ли е или начин на живот?

Ако това получи кратък отговор или никакъв, ето ти отговора. Не продължавай да разпалваш огън, в който другият не хвърля дърва.

А ако сигналите са добри, не ги проспивай. Много върнати въпроси, дълги отговори, смях: това е моментът да ги поканиш на среща с конкретен план. Ако все пак те гоустнат или ти откажат, прочети защо отхвърлянето е просто информация, а не присъда.

Упражни го

Ден 5 от програмата на Banterfox, „Чети сигналите, уважавай отказа“, е денят, който повечето хора намират за най-труден. Чекпойнтът те поставя в бар с тренировъчен партньор, който чака приятели и просто не е в настроение. Интересът му няма да се покачи, каквото и да кажеш, и предизвикателството се минава, като го забележиш и се оттеглиш с достойнство, а не като го спечелиш. Второто предизвикателство е мач в приложение за запознанства, чиито отговори стават все по-бавни и кратки: реши дали да разпалиш искрата отново, или да се оттеглиш любезно, без натиск. Лайв индикаторът за вайб показва как се приемат съобщенията ти, а разборът след това ти показва кои сигнали си хванал и кои си пропуснал. В реалния живот няма да имаш индикатор, точно затова упражняването на разчитането помага.

Източници

• Ranganath, Jurafsky & McFarland (2009). Detecting flirting in speed dates (Stanford SpeedDate corpus). EMNLP 2009. https://aclanthology.org/D09-1035/
• Ranganath, Jurafsky & McFarland (2013). Computer Speech & Language, 27, 89–115. doi:10.1016/j.csl.2012.01.005
• Boothby, Cooney, Sandstrom & Clark (2018). The Liking Gap in Conversations: Do People Like Us More Than We Think? Psychological Science, 29(11), 1742–1756.
• Kendrick & Torreira (2015). The Timing and Construction of Preference: A Quantitative Study. Discourse Processes, 52(4), 255–289.
• Pomerantz (1984). Agreeing and Disagreeing with Assessments. In Atkinson & Heritage (Eds.), Structures of Social Action.